Иначе тази история е малко по-дълга и започва преди няколко години когато за пръв път ми се наложи да работя. Всъщност, доста неприятно усещане. С огромно удоволствие си спомням за моментите, когато не ми се налагаше да работя за да се издържам и близо сто процента от заплатата не ми отиваше за първи нужди. Така или иначе, наложи ми се да работя и като младо право момче, почнах работа в един фитнес център. Показаха ми набързо кое какво е и имах за задача да не позволявам на някой да се прибие на фитнес уредите. Показвах им как да ги използват, задържах щангите и подобни неща. А и като капак на всичко, трябваше да почиствам целия фитнес след работа. Всъщност, точно тук ми се разделиха пътищата с тази фитнес работа. Не можах да удържа на тъпотията на това да чистиш след като другите са мърсели.

Понеже си падам малко хакер, следващата ми работа се оказа в един магазин за компютри, където да си кажа се позадържах известно време. Основно, задълженията ми бяха да показвам на клиентите различните видове компютри и да им давам ценни консултации за това кое какво е и как се ползва. Наистина скучна работа, понеже обясняваш някакви неща на хора, които си нямат и понятие от компютри, но които са чули някъде, че клиентът винаги има право и настояват на своето, без да влагат особено много мисъл в това, което говорят. Това и сложи края на историята с магазина за компютри.

Третото и предпоследно начинание, което направих бе един много нещастен опит за собствен бизнес, свързан с тегленето на банков кредит, който да обезпечи старта на едно квартално барче. Барчето фалира след шест месеца, а банковия кредит си стои вече шеста година и прибира голяма част от моите финанси. Така или иначе, втори кредит няма да има, така че това е затворена страница.